Образуване и водене на изпълнително дело
За да се образува срещу някого като длъжник изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител (ЧСИ) или държавен съдебен изпълнител (ДСИ) вероятно преди това срещу длъжника, е водено заповедно производство, по което e издадена заповед за изпълнение (заповед за незабавно изпълнение) и/или изпълнителен лист в полза на кредитора му. Другата възможност е срещу длъжника да е водено исково съдебно производство по общия ред, в резултат на което отново е издаден изпълнителен лист за дължимите суми.
В описаните случаи продължителността на образуваното изпълнително дело зависи от активността на взискателя по изпълнителното дело, т.е. от кредитора на вземането. За да бъде „висящо“ (действащо и съществуващо валидно) изпълнителното дело срещу длъжника, периодично трябва да бъдат предприемани конкретни изпълнителни действия. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, в случай че в продължение на две години взискателят не поиска от съдия-изпълнителя предприемането на изпълнителни действия.
В тези случаи прекратяването на изпълнението настъпва по силата на закона и не е необходим нарочен акт на съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител следва само да констатира, че производството е прекратено по силата на закона, да преустанови изпълнението и да вдигне наложените обезпечения. Причината за горното е, че се презумира, че щом взискателят в продължение на две години не е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо длъжника, същият е загубил интерес към хода на изпълнителното производство.
За взискателя е налице възможност след прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона да подаде молба до съдебния изпълнител и да получи обратно изпълнителния лист и да образува ново изпълнително дело. Ако обаче взискателят не образува ново изпълнително дело, извършените изпълнителни действия след прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона нямат правно действие по отношение на длъжника и могат да бъдат оспорвани по съдебен ред.
Ако взискателят образува ново изпълнително дело, длъжникът ще дължи по новообразуваното изпълнително дело, стига вземането междувременно да не се е погасило по давност. В случай че до образуването на новото изпълнително дело вземането се погаси по давност, длъжникът може да оспори вземането, позовавайки се на изтеклата давност, като следва да предяви иск пред съда, тъй като съгласно закона давността не се прилага служебно. По тази причина не е достатъчно длъникът просто да възрази пред съдебния изпълнител, че вземането му е погасено по давност.
Дали, след като изпълнителното дело бъде прекратено по силата на закона, взискателят ще образува ново изпълнително дело, зависи от волята на взискателя и длъжникът няма какво да направи, за да се предпази от ново изпълнително дело въз основа на стария изпълнителен лист, стига вземането/изпълнителния лист да не е погасен по давност. Важно е да се отбележи, че давността започва да тече от последното валидно предприето изпълнително действие по прекратеното по силата на закона изпълнително дело.
Предпоставките за прекратяване на изпълнението по силата на закона са две: непредприемане на изпълнителни действия по молба на взискателя и изтичане на двегодишен преклузивен срок. Понеже изпълнителните действия по дадено изпълнително дело се извършват по молба на взискателя, именно той трябва да посочи какви изпълнителни способи за събиране на вземането да приложи съдебният изпълнител. Трябва да се има обаче предвид, че давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител ЧСИ). Тези действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Предприемането на действия за принудително изпълнение представляват самите искания (процесуални изявления) на кредитора отправени до компетентния орган за извършването им – кометентния орган може да извърши или не изпълнителните действия. Прекъсването на двегодишния срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, обаче е свързано, не с извършването на изпълнителните действия от органа по изпълнението, а с искането на кредитора за извършването им, след което започва да тече нов срок.
При прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона съдебният изпълнител е длъжен служебно да вдигне наложените запори или възбрани. Ако обаче в този момент – след изтичане на двегодишния срок – в банковата сметка на длъжника постъпят някакви пари и същите бъдат удържани в полза на взискателя, те подлежат на връщане.
